eRUNSmagazine.com
   Issue 107, 2017 CULTURE, ARTS AND EVENTS "Not Established Since 1989"  
 
 
Literary Competition 
2nd place 
  THE PHOTOGRAPH
Vladimir Shumelov

    Often, they came for dinner after work, getting the same table facing an old black-and-white photograph on the wall. A picture from 50 or 60 years ago in a wooden frame. There was an old man, a tilted fur cap on his head, having his meal. He was sitting Turkish-style on the floor behind a low table. His food was sparse – bread, onions (or may be garlic), and a full of salt spoon – yet, the man devours it with relish, for three of his left hand fingers are almost entirely inside his mouth, pushing in a morsel.
    'Cool!', he says. 'Just look how greedily he eats bread.'  
    'Cool? He is only hungry. I think there is something so touching in this guy, captured eating.', she answered.  
    'Jesus, touching! He is a regular cannibal. Look – he is going to eat his hand.'
    'No, he is simply hungry. Tired and hungry. Came home after work, sat down to eat whatever he has. Must be a widower, there is no more to it.'  
    'I think you are wrong. Remember the Great Hunger in the Russian South under Stalin? Well, this guy reminds me of the muzhiks eating their children. Reduced to cannibalism.'  
    'Don't joke about it. There were descendents of Bulgarian settlers among those muzhiks.'
    'Hunger is like sex – primordial and international. There is no escape from that.'  
    The tavern was getting full. It was a small, old tavern, unchanged for decades. The good cooking was preserved as well, keeping it popular. The inside wall was hard natural rock, some of it protruding inside the dining room. The old photograph hung on the rock, facing the couple at their favourite table.  
    'Hm, don't you think he is just cleaning his teeth?', she asked thoughtfully. 'Typical – one puts three fingers inside his mouth trying to catch whatever is stuck between the teeth and the head tilts to the left a little. He doesn't have to be a widower either.'  


Translated by Craig Hasbrouck and Vesselin Vesselinov



ФОТОГРАФИЯТА

Всеки петък след работа сядаха на една и съща маса и вечеряха. Срещу тях висеше стара черно-бяла фотография. В дървена рамка, фотография отпреди 50-60 години. Един старец с накривен калпак, седнал по турски на пода до ниска софра, върху която се вижда само хляб, лук (или чесън) и лъжица със сол, и нагъва нещо; в устата му са пъхнати палеца, показалеца и средния пръст на лявата ръка.
    – Жесток е – каза той. – Виж как лакомо нагъва хляба.
    – Не е жесток. Просто е гладен. Мисля дори, че има нещо нежно в израза му – отвърна  тя.
    – Боже, нежно, та той си е жив канибал. Погледни го, ще си изяде ръката.
    – Просто е гладен. Уморен е. Седнал е след работа да хапне малко, каквото има. Сигурно е вдовец. Нищо повече.
    – Мисля, че не си права. Помниш ли по време на гладните години в Сталинска Русия, на Юг. Е, неговият глад ми напомня канибализма на онези мужици.
    – Не се майтапи с тия работи. Сред тия мужици е имало и потомци на някогашните българи-преселници.
    – Гладът е като секса – първосигнални и интернационални са. От тях спасение няма.
    Механата се пълнеше бавно в празничната вечер. Беше малка, стара, оригинална механа, останала почти непокътната през десетилетията. Кухнята й беше превъзходна. Вътрешната стена представляваше скален масив от пода до тавана, който леко се врязваше в основното помещение. Напомняше на умален фрагмент от Белоградчишките скали. На една от скалите висеше фотографията с дядката, а масата им беше срещу нея.
    – А не мислиш ли, че той просто си чисти зъбите? – попита тя. – Точно по този начин човек пъха трите си пръста навътре в устата, а главата му е изкривена леко наляво. И не е задължително да е вдовец...


 
 








© 2002 — 2017 by eRUNSMAGAZINE.COM