eRUNSmagazine.com
   Issue 107, 2017 CULTURE, ARTS AND EVENTS "Not Established Since 1989"  
 
 
Literary Competition 
1st place 
    It is July, yet, a cold one. Dark clouds gather in the South-East, the sea already got the green tint, as it does before a storm and only near the horizon sparkles silvery narrow line. The beach quickly empties, only some stubborn enthusiasts linger. A boy, no more than five years old, busily digs a hole in the sand, gasping from the effort, then hurls something in it, gets a few steps back, runs and jumps over the hole. Once, twice, then again, then his parents order him to quit, because speckles of sand fly in the eyes and hairs. The kid sits down, not facing his parents, sulking. My grandson does the same when offended, in silent protest. Jokingly, I ask the boy is he training for the Olympics. He answers me seriously, 'No, I am training jumping over the hole.' 'You mean, training long jump, yes?', I ask again. 'No, I am training jumping over the hole1, 'cause Grandpa didn't train enough and couldn't jump over it. A cancer crab got him and dragged him inside. Now the cancer crab is in the hole, but can't catch me 'cause I train well!'  I looked down and, yes, there are some broken crab shells and pincers at the bottom of the hole. 'When was it?', I asked. 'Oh, the last winter. I waited and waited for Grandpa to climb back from the hole, but he didn't. Mummy said he will never come back. I don't understand why . Is this cancer crab so scary and strong? May be like the Tyrannosaurus Rex I saw on TV. What do you think, is it possible a cancer crab to be stronger than a T.Rex?' My mind whirls and I suddenly I feel dry , as dry as the sand. 'Could be, I don't know. Did they bring you to the Church?' 'Yes, but there was a mistake. It was not Grandpa, it was somebody else. See, Grandpa was very tall - like this! But in the Church was some tiny, yellowish old man, not Grandpa. They made a mistake.' The boy gets up and looks thoughtfully at me, 'I don't get it – why nobody trains jumping over the hole, so no cancer card or T.Rex could ever catch them? You are old, you should be training! Here, you can use my hole.' A bit self-consciously I glance around, then start running somewhat and jump over the hole. The rain just started with its first heavy droplets, everybody hurriedly packs and begins leaving the beach. The parents drag the kid away, he and I waive to each other goodbye. For the first time after I was told of the scheduled operation, I feel no fear, but a relief – I jumped over the hole!   

Translated by Craig Hasbrouck and Vesselin Vesselinov


Тренировка
Юли, но е студено. От североизток се носи  тъмносив облак. Морето вече е с красивия предбурен оттенък на зеленото, само на хоризонта сребрее тясна ивица. Плажът опустява, само няколко ентусиасти още упорстват. Едно момченце на 4-5 години усилено копае яма в пясъка, чак пъхти от умора, хвърля нещо в нея, засилва се и я прескача. Един, два три пъти. Наоколо хвърчи пясък, възрастните се дразнят и му нареждат да спре. Детето се подчинява неохотно и сяда с гръб към тях. И моят внук така прави, когато е сърдит. Питам шеговито за олимпиада ли тренира. Поглежда ме сериозно: „ Не, тренирам да прескачам трапа.“ Стреснат, повтарям въпроса си: „Тоест, тренираш дълъг скок, нали?“. „Не, тренирам да прескачам трапа, защото дядо ми не тренираше достатъчно  и не можа да го прескочи, някакъв рак го съборил вътре. Ама сега ракът е в трапа, пък аз прескачам!“ . В дъното на изкопа наистина има няколко сухи черупки и щипки от морски рачета. „Това кога беше, момченце?“. „А, зимата, когато имаше сняг. Аз след това чаках дядо да се изкатери от трапа и да си дойде, но не се върна. Мама казва, че няма да се върне повече. Защо, толкова ли е силен този рак, който го е съборил? Да не е бил тиранозавър, аз гледах един филм, много беше страшно. Ти как мислиш, може ли един рак да е по-силен от един динозавър?“. Умът ми пресъхва като пясъка наоколо. „Сигурно, не знам. Ами тебе в църквата не те ли заведоха?“.  „А, да, ама там бяха объркали нещо, бяха подменили дядо ми с някой друг. Дядо беше висок – ей толкова! А в църквата лежеше някакъв малък, дребен дядо и целият беше жълт. Грешка беше станала!“. Момченцето става и ме поглежда замислено:  „Чудно ми е, защо всички не тренират по-старателно да прескачат трапове, че да им е лесно ако ги подгони рак или динозавър. Нали и ти си дядо, упражнявай се! Ето, ако искаш може да ползваш моя трап.“  Оглеждам се малко гузно, позасилвам се и прескачам пясъчната ямка.
Първите капки дъжд вече мокрят пясъка. Махаме си с малкия за довиждане. За пръв път от много време сърцето ми се отпуска и не изпитвам страх от операцията, която ми предстои  – нали вече прескочих  трапа!

 
 








© 2002 — 2017 by eRUNSMAGAZINE.COM